Сред многото разкази за изграждането, развитието и управлението на големи туристически комплекси по Черноморското крайбрежие, в които сам е имал огромен принос, се откроява този за изграждането на курорта Слънчев бряг.
Ето какво е казал приживе за курорта Слънчев бряг и развитието на туризма в Несебър.
Влизаме в международния туризъм
Слънчев бряг – начало през 1957 г., а после…, 30 юни 1958 г.
Няма да е излишно да си припомним не само първите, но и следващите стъпки, които превърнаха района на „Слънчев бряг“ близо до Несебър в курорт с международна известност. Декрет № 120/30.06.1958 г. на Министерския съвет беше първата стъпка към изграждането на хотели и ресторанти в летните курорти и около Несебър.
С постановление Министерският съвет нареди на Министерството на търговията да изгради ваканционен комплекс с около 2150 легла, ресторанти и други сгради в района на „Слънчев бряг“ и „Дюните“ /„The Quarter“/ близо до Несебър.
В П.М. № 120 беше посочен и срокът за пускане в експлоатация на комплекса – второто тримесечие на 1959 г., като за този период трябваше да бъдат използвани 3 000 000 BGN.
„През 1957 г. се замислиха за изграждането на втори ваканционен комплекс в района на широкия залив между нос Емине и Созопол, където се намират Бургас, Поморие и Несебър. Решено беше да се застрои теренът на север директно при полуострова Несебър.
Населението не харесваше този район, вероятно защото беше осеян с подвижни дюни с незначителна и неестетична крайбрежна растителност, която всъщност се оказа много ценна.
Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го използваха за изтегляне на лодките си след завръщане от морето, което често бушуваше и заливеше плажа.
На 30 юни 1958 г. правителството прие декрет № 120 за изграждане на комплекс за международен туризъм с 2100 легла.
Това решение беше взето въз основа на проучванията на авторитетна комисия, която установи, че южната част от нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летен и морски лечебен туризъм.
Това заключение се основава на географските и климатичните особености на крайбрежието южно от нос Емине. Там има дълбоко вдаден спокоен залив с широк плаж с дължина от 30 до 60 м, уникални дюни, плитко море отдалечено със стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, а околността е богата на плодове и зеленчуци.
Към това се прибавя близостта до Несебър – град с хилядолетна история, забележителни културни паметници и изключителна морска романтика.
Жителите на Несебър засадиха тополи
В района, определен за започване на първия етап от строителството, открихме млад тополов лес. Старите гръцки жени от Несебър – район обитаван векове наред от гърци – многократно ми казваха: „Момче, това е ‘Кралската гора’!
Откъде идва това име?
<п>Цар Фердинанд реши да построи втори дворец край морето като Евксиноград. Той помоли кмета на Несебър да залесят този район.
Дворецът не беше построен, защото Народното събрание отказа да гласува средствата. Идеята на краля не беше реализирана, но гората, в която се появи първата част на курорта Слънчев бряг, остана.
По това време Несебър беше западащ, беден град, чието население се издържаше главно с риболов, което, както знаем, е щастие. Черно море тогава беше богато на риба. Малките околни лозя не даваха богата реколта. Често през зимата силните морски вълни заливат ивица, свързваща полуострова със сушата, поради което Несебър се оказваше изолиран.
А през лятото самият град беше населен главно със стари инвалиди и болни хора, които идваха на околните плажове да търсят изцеление за болките си от слънцето. Там ние, студентите от Бургас, ходехме да се забавляваме, като си представяхме, че сме герои от филми като „Гунга Дин“ или „Крепостта на мъртвите“.
Защото мястото беше лечебно, помня как по време на игрите ни често чувахме някой да хвърля бастуна си и да вика „Ура, ходя!“. Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възстановяване на костите.
Моята задача беше да водя младежките туристически водачи по нашето крайбрежие и да им покажа мястото, където много бързо се изграждаше курортът „Слънчев бряг“. Освен това оттогава този нов курорт се посочваше като място за отдих на младежи и деца заради плиткото и леко залесено крайбрежие, което не беше подходящо за по-възрастни туристи.
Пътувахме с автобус по пътя от Варна до Слънчев бряг, който тогава не беше добър и минавахме през село Дюлево. Но след преминаването на трите разклонения на Балканите към морето гостите бяха изненадани от красивия пейзаж.
По това време на този морски бряг имаше само една дървена колиба. Там се установи международен студентски лагер, в който основно идваха студенти от Полша и Германия. В колибата имаше лагерна кухня с два казана, отпред голяма барака за столова и до нея волейболно игрище – цялото лагерно оборудване.
Младите мъже спяха в алпийски палатки. Впечатли ме черната от слънце полска група. Младежите изразяваха удовлетворение от времето прекарано тук и особено от вкусната храна – много зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапи и вкусна градинарска супа.
Нямаше много удобства, дори питейната вода се носеше в бъчви. Но учениците бяха доволни дори без осветление. Повтаряха: „Тук ще имаш голям успех. Ще израсне голям и много търсен курорт.“
На това място днес стои хотел Родопа, който първоначално беше студентско общежитие. Наблизо има също хотели „Карлово“, „Калофер“ и ресторант „Ропотамо“.
Самата нова организация за изграждане на курорта имаше план за етапно годишно строителство с цел до 1974 г. да бъде построен най-големият морски туристически комплекс в страната с 113 хотела с над 26 хиляди легла, вили, къмпинги, над 130 ресторанта, развлекателни заведения, нощни клубове, барове, сладкарници и необходимата инфраструктура за обслужване на туристите.
Първите хотели в днешната централна част изникнаха на мястото, което някога беше изоставено крайбрежие. Осигурени бяха доставки на вода, появиха се облагородени алеи и асфалтирани пътища, а на 8 юни – точно една година след решението на правителството – комплексът прие първите туристи от Чехословакия.
В хрониката на Слънчев бряг е записано името на първия турист в комплекса – чехословакът Вацек Силвестър от град Острава.
За по-ефективно строителство
Първоначалната концепция за изграждане на Слънчев бряг беше същата като при Златни пясъци. Хотелите трябваше да бъдат най-много три до четири етажа. Но когато през 1960 г. започна строежът на първия 10-етажен хотел, стана ясно, че високото строителство е по-ефективно.
Главният архитект на комплекса „Слънчев бряг“ Никола Николов и неговият екип построиха хотел „Глобус“, а след това получиха авторските права върху цялата конструкция на курорта „Слънчев бряг“. Без подписа на арх. Николов не можеше да се построи или промени нищо в комплекса. В комплекса „Слънчев бряг“ не настъпиха никакви промени. „Слънчев бряг“ започна да пуска в експлоатация хотел след хотел и ресторанти, отделени от хотелите.
Тук бих искал да спомена заслугите на проектантите на Слънчев бряг, които не забравиха нашата национална архитектура, умело вплетена в някои сгради. Например хотел „Тракия“ е построен в чист стил на стара българска къща с голям двор и камина в него. Ако посетим хотелите „Созопол“ и „Месемврия“, ще видим типични дворове (патии) на старите къщи в района.
В същото време започна изграждането на надстройка към комплекса, която днес предлага на любителите на различни спортове тенис кортове, баскетболни и волейболни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и ветроходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и други.
На място има конна база с добре обучени коне и квалифицирани инструктори по езда. Организират се сухоземни, морски и въздушни екскурзии навътре в страната и до интересни туристически места в съседните държави.
Голямо удобство за хората, желаещи да прекарат почивка в „Слънчев бряг“, е възможността за пътуване със самолет, влак, автобус, автомобил или по море. Голямото международно летище близо до Бургас, само на 30 минути път от Слънчев бряг, приема директни полети от целия свят.
Когато сега се потапям в спомените си, виждам как всички – не само моите колеги от туристическата индустрия, но всички хора по морето, във въздуха и по земята – изпълняваха работата си с ентусиазъм, стремейки се да бъдат гостоприемни към посетителите, да им осигурят добри възможности за почивка и да създадат нови добри приятелства за България.
Смятам, че този пример трябва добре да бъде запомнен от нашите наследници. Лесно е да се работи, когато вече има добре развита инфраструктура и много възможности за отдих и развлечения.
Всеки старт е труден
Разбира се, не мина без трудности при изграждането на Слънчев бряг. Но ентусиазмът надделя. „Слънчев бряг“ беше определен като курорт за деца, затова от самото начало започнаха да се създават детски площадки, а след това и детски градини с гувернантки, владеещи свободно чужди езици, които се грижеха добре за децата на чуждестранните туристи.
Междувременно бяха създадени и детски градини за работещите в комплекса.
Наистина, началото на Слънчев бряг беше свързано с голяма доза романтика и ентусиазъм, с огромно желание за постигане на слава и съревнование с цел утвърждаване на позицията на курорта на международния туристически пазар, което бе успешно.
Сега е наша задача, при новите условия на пазарната икономика, да продължим и по-ефективно да развиваме този старт, а новите собственици след приватизацията активно се включиха в възстановяването и модернизацията на обектите, както и в строителството на нови хотели.