Държавата знае най-добре за какво да изразходва парите на гражданина, тоест кога трябва да платим данък върху гражданско-правните сделки и как се изчислява той?
Съгласно действащите в нашата страна данъчни разпоредби, данъкоплатецът, извършващ определени транзакции в стопанския оборот, е задължен да плати данък PCC, тоест данък върху гражданско-правните сделки. Подробните регулации по този въпрос са изложени в Закона от 9 септември 2000 г. за данъка върху гражданско-правните сделки. И на това второ изречение всъщност бих могъл да приключа днешната публикация, тъй като споменатият закон съдържа цялата необходима информация за разбиране на темата, но знам, че сте тук, за да ви обясня по лесен и достъпен начин, да напиша най-важното и да го представя по начин, разбираем за някой, който не е завършил 5-годишно юридическо образование.
Данъкът върху обогатяването, както често се нарича данъкът върху гражданско-правните сделки, е нищо друго освен такса, която трябва да платим на държавната хазна във връзка с увеличаването на нашето имущество.
Първо нека разгледаме кои са събитията, които водят до задължението да платим посочения данък, както и кой е задължен да го направи. Ще се огранича до най-честите случаи, за да улесня усвояването на темата.
Данъкът върху гражданско-правните сделки се плаща в случай на:
- сключване на договор за продажба или замяна,
- сключване на договор за заем,
- учреждаване на ипотека,
- договор за дарение,
- договор за пожизнено издръжане (доżywocie),
- сключване на договор за дружество.
Данъкът върху гражданско-правните сделки трябва да бъде платен и в ситуация, когато изброените договори се променят и това води до увеличаване на облагаемата основа.
Кой е задължен да го направи?
- физически лица,
- юридически лица,
- организационни единици без правна личност (например жилищна общност).
В зависимост от това коя гражданско-правна сделка се сключва, данъкоплатецът е при:
- dоговор за продажба – купувачът,
- dоговор за заем – вземащият заема (заемополучателят),
- dоговор за учредяване на ипотека – лицето, което прави волеизявлението за учредяване на ипотека,
- dоговор за дарение – дареният получател,
- dоговор за пожизнено издръжане – придобиващият собствеността върху недвижимия имот,
- dоговор за гражданско дружество – съдружниците; при останалите договори на дружеството – дружеството само по себе си,
- dоговор за замяна – двете страни по договора солидарно
Tарифи на Данък PCC са:
- от договор за продажба на недвижим имот (напр. апартамент, къща, парцел), движими вещи (напр. автомобил, произведения на изкуството) – 2%,
- от договор за заем – 2%,
- от учредяване на обикновена ипотека – 0,1%,
- от договор за замяна, доживотен договор, дарение, за прекратяване на съсобственост – 2%,
- от договор за дружество – 0,5%.
Хронологията на действията изглежда следователно очевидна:
- сключване на гражданско-правно действие,
- получаване и попълване на декларация PCC 3,
- предаване на декларацията в данъчната служба по местоживеене (имаме за това 14 дни от датата на възникване на данъчното задължение, което обикновено съвпада с деня на сключване на договора),
- заплащане на дължимия данък.
На този етап ще ви спомена и важен аспект по темата, а именно, че при продажба основата за облагане определяме въз основа на пазарната стойност, която не винаги съвпада със стойността посочена в договора. Защо е толкова важно това? Защото при занижаване на стойността в договора можем с нашето действие да привлечем вниманието на данъчните органи и ще трябва да платим дължимия данък, което включва и лихви и глоба за нарушение. Не споменавам вече неприятностите свързани с призоваването ни пред данъчната служба за обяснения, времето което губим и нервите които ще ни донесат няколко допълнителни сиви косъма.
За да ви доближа още повече до темата ще посоча, че най-често срещаната ситуация, когато се сблъскваме с данък върху обогатяването е покупката на недвижим имот или автомобил.
При покупка на недвижим имот трябва да помним, че данък PCC плащаме при нотариуса след подписването на нотариалния акт и той се изчислява върху сумата посочена в акта.
Ако се случи покупка на апартамент за много ниска цена, е необходимо да се оправдае цената в нотариалния акт.
Причината може да бъде например лошо техническо състояние или неблагоприятно местоположение на имота. Ако данъчната служба оспори стойността на апартамента като твърди, че тя е занижена, може да начисли данъка с лихви. Също така нека помним, че това е сума която нотариусът трябва да събере от нас и не можем да я преговаряме. По-различно е при покупка от първичния пазар. Продаващият инвеститор облага имота с 8% или 23% в зависимост от квадратурата.
Dруга ситуация е покупката на автомобил; тук данъкът върху гражданско-правните сделки винаги се плаща ако купуваме кола от т.нар. „втора ръка“ от частно лице въз основа на договор.
Има обаче някои изключения, при които по-рано споменатите гражданско-правни действия няма да подлежат на данък PCC. Най-популярното от тях е ситуацията, когато предметът на облагане е движимо имущество с стойност, която не надвишава 1000 лв. Такава ситуация ще възникне и ако една от страните по сделката подлежи на данък върху стоките и услугите (ДДС) или е освободена от него. Данък върху обогатяването няма да платим и ако купим автомобил от салон или комис, тъй като на фактурата вече присъства ДДС. На трето място, данъкът върху гражданско-правните действия не трябва да се плаща, ако сделките се извършват извън територията на страната. С други думи, при покупка на автомобил от чужбина по договор не е необходимо да се плаща данък PCC.
Няма да платим данък PCC и няма да подаваме формуляр PCC 3, ако заемем не повече от 9637 лв (събирайки заемите за период от 5 години от едно лице), при условие че това е заем, предоставен от лица от първа данъчна група, тоест членове на най-близкото семейство (например съпруг/съпруга, деца, внуци, родители, баби и дядовци, братя и сестри). В случай че заемем средства над посочения лимит от членове на най-близкото семейство, данъкоплатецът трябва да подаде формуляр PCC 3 и да документира получаването на парите, което обаче не променя факта за освобождаването му от данъка. Заемът от лица извън близкото семейство също е освободен от данък върху гражданско-правните действия, ако сумата не надвишава 1000 лв.
В заключение бих добавил още една очевидна информация, но често ситуациите, с които се сблъсквам показват, че някъде възниква неяснота – а именно данъкът върху гражданско-правните действия не е същото като данъкът върху продажбата на недвижими имоти; това са две съвсем различни такси, уредени с различни разпоредби.
Неплащането на PCC е административно нарушение, а понякога и финансово престъпление.
Последствията зависят главно от това кой първи забележи неплатения данък. Ако ние сме тези, които първи осъзнаят грешката си, трябва незабавно да подадем декларация, в която признаем грешката си и веднага да уредим дължимото плащане. Ако служителите забележат неплатена сума, данъкоплатецът може да бъде наказан като виновен за извършване на административно нарушение по финансовия закон и в крайни случаи дори за финансово престъпление.